Физиологично влияние на масажа

  

  Поглаждането е първоначалния и завършващ похват при всеки масаж. Чрез условно рефлексни връзки то подготвя целия организъм към останалите по-действащи похвати. При всяко поглаждане в кожата се натрупва голямо количество хестамин, той се образува от хестадина чрез неговото декарбоксилиране. Намира се най-вече в белите дробове, кожата и стомашно чревния тракт, под формата на свързан хестамин (неактивно съединение на белтъчна молекула). Под действие на механично дразнене на кожата преминава към свързано състояние в активно свободна форма и участва при кожната реакция която дава хиперемия (зачервяване). Поглаждането механично почиства кожната повърхност от вроговени клетки, отпушва порите и подобрява кожното дишане. Подобрява се венозния и лимфния поток и подпомага всмукването и разнасянето на паталогичните тъканни течности.

  Под действие на поглаждането кръвоносната, артериално-венозната и лимфната мрежа се разширяват, което води до повишена оксидация в уросените тъкани. Под действие на разтриването се подобрява кръвооросяването на по-дълбоките слоеве. Повишената хиперемия (зачервяване) в тъканите води до подобряване на храненето им, до повишаване на обменните и горивни процеси. Разтриването оказва голямо влиание за размекване и разрохване на паталогичните отлагания в тъканите, кожата, подкожната съединителна тъкан, слузестите торбички по хода на сухожилните влагалишаи в периартикуларните тъкани.

   Чрез разтриването се разкъсват по-младите и неустойчиви фиброгенни влакна, а по-старите се разтеглят и разхлабват. Продуктите на възпалителните и други патологични отлагания се отнасят с лимфния и венозен поток.

   При големи травматични уврежданиа често се получават сраствания между вени, сухожилия, мукули и т.н., и единствения ефикасен масаж е разтриването.

   Дълбокото разтриване води до повишаване съкратителната способност на мускула, намалява мускулната умора и повишава тонуса им.

   Разтриването се прилага с много добър резултат при лечение на травми на ставите. При контузио, дисторзио и др.

 

   Омачкването е похват с физиологично действие предимно върху мускулатурата. Омачкването предизвиква възникването на множество нервно-рефлексни импулси, влиае върху трофиката на кожата, подкожната рохкава тъкан и върху развитието и обмяната на мускулната тъкан. Под действие на нервно-рефлексните импулси в мускулите се отварят значителен брой капиляри, в които нахлува обилно количество кръв богата на О2 и хранителни вещества. Обменните процеси с мускулната клетка създават условия за нейното бързо развитие, повишаване на еластичността й и съкратителна способност. Омачкването на мускула, чийто периферен нерв е увреден, запазва трофиката им и ги предпазва от атрофия, а мускулите, които дълбоко въздействат с изразена атрофична реакция се възстановяват най-бързо чрез масаж и главно с омачкване

   В жизнената дейност на скелетните мускули се различават 4 фази:

  1. фаза на възбуждане на мускулатурата, която се изразява със съкращения

  2. фаза на отпускане - състои се в отстраняване условията на съкращението

  3. фаза на възстановяване на тези сложни съединения, които се разпадат при възбуждането

  4. фаза на отстраняване на продукти на обмяната на веществата, които затрудняват по-нататъчното възбуждане.

  Омачкването ускорява фазата на възбуждане, улеснява възникването на възстановителната фаза, като с това спомага за по-бързото възстановяване на работоспособността на мускулатурата.

   Краткотрайния масаж отмаря мускулатурата 4-5 пъти по-бързо от почивката.

   Омачкването спомага за разнасянето и омекотяването на дълбоките сраствания. Отварянето на резервната капилярна мрежа води до временно спадане на налягането в кръвоносните съдове, което води до краткотрайна почивка на сърдечната мускулатура и големите артериални съдове.

 

   Вибрацията има сложно и разнообразно биологично влияние върху организма. Тя действа върху всички тъкани, но най-изразено въздействие има върху нервната система. Този похват може да повлиае тонуса на сърдечния мускул, да промени кръвното налягане, да промени секреторната функция, да възбуди съкратителната способност на мускулите, да подобри трофиката на тъканите. Ударните похвати създават огнище на възбуждение, а лабилната и стабилната вибрация - огнище на задържане. Вибрацията оказва непосредствено влиание не само на подлежащите тъкани, но и на отдалечените органи чрез резонанса и чрез нервно-рефлекторните връзки.

   Масажът в рефлекторните зони има определено нервно-рефлекторно действие. Например масажът в областта на масажната яка, силно въздейства на шийния отдел и симпатиковите ганглии. Подобрява кръвообръщението в горната част на лицето и тялто. Вибрациите в тази зона могат да окажат възбуждащо или успокояващо действие върху централната нервна система. А Вибрациите в областта на сърцето може да успокои или възбуди сърдечния мускул и сърдечния ритъм. Вибрацията в областта на L1 и L2 предизвиква явление на хиперемия в малкия таз, а в областта на коремната стена усилва перисталтиката на червата.

 

Важно!!!

  1. Вибрацията не трябва да бъде болезнена;

  2. Степента на проникване в дълбочина зависи освен от силата на изпълнение и от ъгъла, под който се въздейства. Колкото ъгълът е по-вертикален, толкова въздвйствието е по-дълбоко; колкото е по-тангенциален (диагонален), толкова въздействието е по-повърхностно.

© 2009 All rights reserved.

Make a website for freeWebnode