Исторически преглед на масажа

  Масажът възниква в дълбока древност успоредно с народната медицина. Още праисторическият човек инстинктивно е прилагал някои масажни похвати като разтриване при наранявания. С натрупване на опита тези похвати постепенно са се усъвършенствали. Първите исторически паметници които дават сведения за прилагане на масаж датират от началото на на човешката цивилизация. В папируса на Еберс от древен Египет датира от 5000г. Пр. Н.е. се споменава за масаж. Особен интерес представляват паметниците на далекоизточни народи, където масажът е бил на особена почит. В китайската книга околоо 3000г.пр. н.е. и в свещените древни индуски книги около 1800г.пр.н.е. се дават доста подробни описания за показанията и техниката на някои масажни видове. В Древна Елада масажът е бил средство не само за лечение, но и за закаляване и повишаване на боеспособносттана боиците, като военноначалниците са имали масажисти, роби, а воиниците са си правили масажи един на друг.

 Бащата на Медицината Хипократ описва показанията, техниката и дозировката на масажа. В древна Римска Империя масажът е бил поставен на голяма висота. Той се е прилагал и като козметично средство с благотворни етерични масла за поддържане на кожата. Много исторически паметници по нашите земи от Римската епоха с балнеолечебници при минералните извори показват че преди 2000г у нас масажът е балнеолечението са били развити и на почит.

 Други арабски народи и воубще мохамеданите също са изпоузвали масажът за обезболяващо средство. В турските хамани успоредно с измиването на къпещите се са им се правели и енергични масажи. През Средновековието, според църквата, човек е трябвало да се грижи за душата си тъй като грижата за тялото се е смяталоза стрес, поради което масажът е бил забранен като лечебен метод.

 Масажът в Европа е започнал да се развива през възраждането, като се е прилагал при лечението на много заболявания, отделно или съчетано с лечебна гимнастика и водолечение.

 Съвременния класически масаж се развива в средата на 19век в Швеция и е свързан с името на Хенри Линг (1776-1839), той е разбработил основните похвати на масажа: поглаждане (П), разтриване (Р), омачкване (О) и вибрация (В), които за пове4е от 170г са се променили твърде малко. Особена заслуга за развитието на масажа има руския лекар заблудовски който е основател на Първата държавна школа за масаж в Берлин.

 Напоследък рефлекторните масажи и някои далеко-източни масажи като акупресурата, шиатцу, зонотерапията и др, все по-често навлизат в практиката у нас. В българия състоянието на масажа отразява развитието му в световен аспект с някои разлики, известно влиание оказват лекарите завършили в Австрия, Германия, Франция, както и някои народни лечители с тяхната самобитност.

 В основата на обучението на обучението на лечебния масаж е поставена от проф. Сахатчиев, а за включването на масажа като неразделна част от физикалната терапия принос имат; д-р Т.Тодоров, д-р И. Диканаров, доц. д-р Л. Бонев, доц. д-р Т. Краев и доц. Л.Тодоров